11 май – Ден на Шумен

11 май се чества като празник на града, утвърден с решение на Общинския съвет от 2000-та година. Тогава е приет и химнът на Шумен “Оттука започва България“ по текст на Антонин Горчев, музика – Хачо Мисакян, в изпълнение на Асен Масларски.

През 1813-та година в навечерието на 11 май –църковният празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий в Шумен е организирано градско честване на светите братя. За това свидетелства изключително интересната находка на известния преводач и специалист по арменистика Агоп Орманджиян. През 1982 г. в музея на Ватикана той попада на писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян, който разказва, че по време на посещението си в Шумен е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”.

Оригиналът на този документ се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813. Авторът на писмото Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. Текстът, в който той описва видяното, е част от негов отчет, писан в Шумен. От документа става ясно, че честването е организирано от българите в града. Проведено е вечерта на 22 май по нов стил (изрично отбелязано от автора на писмото), което ще рече по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий.

От направените досега публикации, осветляващи въпроса за честването на славянските просветители през Възраждането, става ясно, че състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през епохата на Възраждането. Факт, който дава основание на шуменци, верни на духа и традициите на нашия град, да изберат датата 11 май за свой празник.

Това е още един от примерите в нашата история, които ни карат да се гордеем и да носим самочувствието, че Шумен е люлка на българското духовно възраждане. Големият смисъл на празници като 11 май е не просто да си припомним миналото, а да се върнем към това, което сме били и да кажем какви искаме да бъдем. Заедно можем да пренесем този дух в съвремието.

Превод на оригиналния текст на писмото на Минас Пъжишкян, член на Венецианската мъхитаристка конгрегация

Шумла, 22 май 1813 г.

Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград.

След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище ( театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък.

В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете ( дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена.

Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.

После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи. По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския.

А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция.

Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция. Утре или други ден тръгваме за Русчук.