На Шуменското плато има много запазени следи от средновековни скални манастири от Второто Българско царство. Те са били обитавани от монаси исихасти, последователи на исихазма – мистично течение в православието, насочено към уединение и вътрешна молитва.
На 4 км северно от село Осмар, в Осмарския боаз, се намират скални манастири, състоящи се от църкви, няколко килии и гробници. Най-голям е Костадиновият скален манастир. Предполага се, че е свързан с името на цар Константин, „цар и самодържец на всички българи“ от Второто българско царство. Състои се от две отделения. Източното представлява издълбана в скалата църква с почти квадратна форма. Западното отделение е с неправилна форма, със запазени ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в стената нарове. Църквата е била изографисана, но сега са останали много малки фрагменти.
„Диреклията“ е изсечена в самостоятелна, недостъпна скала. Тя има кръгъл отвор, разделен на две неравни части от отвесната колона (дирек), откъдето произлиза и името му. На югоизток от нея се намира друга скална обител, подът на която е с формата на подкова. Тя е достъпна с помощта на въже.
В Троицкия боаз, на 2.5км северозападно от с. Троица, в пещера, наречена Ечащата пещера, е оформен скален манастир, известен под името „Манастира“ или “Монастиря”. На южната стена има вход за килия, а над нея отделение с ниша и пейка. Тук е открита плоча със старобългарски надпис („писах аз граматик Андрея, месец Априля…“… и следва годината, силно нечетлива). Близо до надписа са издълбани изображения на човек, брадва и кръст. В същия боаз е открит още един скален манастир, състоящ се от две отделения със запазени жлебове по пода и стените.
Хан-Крумският скален манастир е част от мрежата на скалните манастири на Шуменското плато, обитавани от монаси исихасти през XII–XIV век (периода на Второто българско царство). Манастирът е изграден чрез дообработка на естествена пещера, което го прави един от най-добре запазените скални манастири в България. ???? До него се достига в изсечена в скалата стълба, която е лесно достъпна за туристи днес. Скалната обител се състои от три основни помещения: Църква. Източното помещение с размери около 4 на 7 метра, с апсида, цилиндричен свод и две симетрични ниши. По пода, стените и тавана се откриват жлебове, които в миналото са служили за прикрепване на дървен иконостас . ⛪Преддверие. Средното помещение с размери приблизително 3,5 на 4 метра, вероятно е имало дъсчен под. В дъното му в северната стена е вкопана правоъгълна ниша. Килия. Западното помещение е най-малко, с размери около 3 на 3 метра и височина около 2 метра. В южната стена има два големи отвора, които вероятно са затваряни с дървени капаци.
На западния склон се намира още един интересен и достъпен чрез здрава дървена стълба скален манастир. Скалата е известна като"Аджемоглу канара", а самия комплекс е известен като "Килията". Входа на скалната църква е от северната страна на скалата и представлява скален процеп, на около 4 метра височина. В края на отвора има изсечени четири стъпала, които отвеждат в помещенията на килията. В средата на комплекса се издига плътна и продълговата скална маса, условно изпълняваща ролята на колона, с гладко оформени стени, разделящи пространството на две части - северна и южна. Северното отделение е заето от триделна църква с размери 12 м. на 3.5 м. В пода на западното помещение са издълбани две гробни камери.
На изток завършва с апсида, с интересно профилирана релефно горна част на свода.
Скални килии, издълбани в естествени вдълбнатини и обширна пещера с изкуствена обработка с открити в източния склон на платото, известен като Йълдъз табия. Непосредствено под Шуменската крепост се разкриват още такива скални килии, датиращи от XII-XIV в. Едни от тях са издълбани в скалата, а други са издадени пред нея. В тях личат жлебове, ниши, дупки и гнезда за греди, които са поддържали дървени конструкции.
Килиите в манастира над кв. Дивдядово наброяват повече от десет. Част от тях са поместени в хоризонтална вдлъбнатина на източния склон на платото. Добре запазени са стъпалата, изсечени в скалата, които са водили до някои от килиите. Част от скалните църкви и килии, разположени по платото, са били покрити със стенописи, които днес са почти напълно заличени.