С венци и цветя Шумен отбеляза 188 години от рождението на Левски и 147 години от Освобождението на града
„Неговата мъдрост обаче ни е нужна днес. Да осъзнаем добре понятията свобода, република, чест, отговорност, великодушие“, каза в словото си за Левски гл. ас. д-р Милена Георгиева
Кметът проф. Христо Христов и заместник-кметовете на Община Шумен присъстваха на тържествената церемония по отбелязването на 188 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски и 147 години от Освобождението на град Шумен.
В рамките на церемонията пред паметника на Апостола слово произнесе гл. ас. д-р Милена Георгиева – преподавател в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” и уредник на къща музей „Панайот Волов“ (Регионален исторически музей – Шумен).
„Апостолът Васил Левски днес е синоним на национална идентичност. След Паисий, той издигна с най-висок глас идеала за българската свобода и национална държавна независимаст, за българската самоличност в балканската и европейска действителност“, посочи тя. По думите й, Левски „убеди всички, че само тези задружни сили са способни да поставят България в обществото на свободните държави… Неговата мъдрост обаче ни е нужна днес. Да осъзнаем добре понятията свобода, република, чест, отговорност, великодушие. Неговите съвременници – съратници и последователи, успяха да доведат делото му докрай. Защото показаха, че са такива, каквито той ги искаше: „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни”… Ние, шуменци, имаме един от тях – заместника му Панайот Волов. Да си припомним, че точно нашият съгражданин още от м. юни 1874 година е назначен да бъде „новият апостол”. А двамата ни национални герои са емблема за нашия град, като пример и отговорност…“, подчерта още в словото си пред паметника на Васил Левски гл. ас. Милена Георгиева.
В профила си във Фейсбук кметът проф. Христо Христов написа: „Поклон пред Апостола! Да пазим свободата! Шумен отдаде почит на великия Васил Левски и на Освобождението си. Двете дати, които бележат големия урок: „От смърт по-лошо е живот без свобода“.
Тържественото отбелязване на годишнините събра заместник-кметовете, областния управител, председателя на Общинския съвет, общински съветници, представители на институции, организации, учебни заведения, читалища, политически сили и граждани. С поднасянето на венци и цветя те отдадоха почит на Апостола на свободата и на падналите за Освобождението на Шумен герои.
Тържественото отбелязване на годишнините бе организирано от Община Шумен и Командването на военния гарнизон в Шумен.
Слово по повод 18 юли 2025 година –
188 години от рождението на Апостола на Свободата Васил Левски и
147 години от Освобождението на град Шумен
«Аз съм посветил себе си на Отечеството си, да му служа до смърт и да работя по народната воля». Тези думи е написал някога Апостолът на българската свобода Васил Левски. Тези думи той е казвал със съвест и сторил на дело.
Святото му рождение честваме днес отново. За да си спомним за мечтата му – да бъде Родината ни свободна: от чужда тирания, от политически зависимости и несправедливост.
Той ни остави най-ценното наследство – идеалите и примера си. Да се живее с чест за България.
Апостолът Васил Левски днес е синоним на национална идентичност. След Паисий, той издигна с най-висок глас идеала за българската свобода и национална държавна независимаст, за българската самоличност в балканската и европейска действителност.
Времето, в което живееше и се бореше той – ХIХ век, беше «век на свободата и равнопоставеността на сичките народности».
Тогава Левски показа и своята толерантност към не толкова удачни идеи за нас, българите, например за създаване на Европейски съединени щати, за федерации и конфедерации със съседни и по-далечни народи и други. Въпреки тези иначе модерни предложения, Дякон Левски успя най-точно да покаже мястото на българската държава като равноправен член на Млада Европа и написа: «Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа». Също и най-реалистично той убеждаваше, че можем: «да бъдем равни с другите европейски народи» и това «зависи от нашите собствени задружни сили».
Той убеди всички и в следното, че само тези задружни сили са способни да поставят България в обществото на свободните държави. Васил Левски най-добре показа и мястото на българите – там, на международната арена – в битка за свободата.
Тогава, през 70-те години на ХIХ век, пред зависимите от Османската империя народи стои разрешаването на т.нар. Източен въпрос и има само два варианта. Единият – чрез реформи и компромиси, по мирен начин, да се постигне автономия, обаче Освобождението се губи в далечината на необозримото бъдеще.
Другият вариант е чрез решителна въоръжена акция да се възпламени Източният въпрос. Българите прегръщат силно именно този радикален начин, предполагащ хиляди жертви и кръвопролития, но пък рязко ускоряващ деня на Освобождението.
Точно тогава Апостолът Васил Левски със своята забележителна дейност поведе българския народ към международната арена, за разрешаването първо на Българския въпрос – като част от Източния.
Създателят на уникалната Вътрешна революционна организация направи от българите самостоятелен политически субект и организирана сила. Средството беше масово въоръжено въстание, а стратегическата цел – революцията за постигане на политическо освобождение и защита на българските интереси пред цяла Европа.
На своите съратници – борците за свобода – той проповядваше „умно бързание” и „общо вишегласие” при взимането на народополезните решения. „Да си казваме кривиците, па да се поправяме и да вървим, ако щем да бъдем хора”.
Днес неговият образ сякаш е извън човешките измерения, като че ли сътворен от едно гигантско въображение – толкова далечен и толкова близък. Неговата мъдрост обаче ни е нужна днес. Да осъзнаем добре понятията свобода, република, чест, отговорност, великодушие.
Неговите съвременници – съратници и последователи – успяха да доведат делото му докрай. Защото показаха, че са такива, каквито той ги искаше: „разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни”.
Ние, шуменци, имаме един от тях – заместника му Панайот Волов.
Да се припомним, точно нашият съгражданин още от м. юни 1874 година е назначен да бъде „новият апостол”. А двамата ни национални герои са емблема за нашия град като пример и отговорност.
На същия този ден, 18 юли, съдбата е отредила да честваме и паметното си Освобождение. Дължим го на петвековните стремежи и борби на героите на националноосвободителното ни движение и на 119-те шуменци, участници в отрядите на Българското опълчение по време на Руско-турската война от 1877-1878 година, за нас освободителна. Шуменци участват в най-кръвопролитните боеве при Стара Загора, Плевен, Шипка и Шейново, при Казанлък. Мнозина загиват, други оцеляват, проявявайки храброст в защита на Самарското знаме и българската свята земя.
По волята на историята обаче и 5 месеца след подписването на Санстефанския мирен договор, Шумен е предпоследният освободен град от новосформираното Княжество България. След мъчителни преговори и обрати, на 6 юли 1878 г., по стар календарен стил и на 18 юли по нов, в града ни влиза Втора пехотна дивизия, предвождана от руския генерал Сергей Дмитриевич Белокопитов. Всичко се случва без преки военни действия и без жертви и от двете страни.
Ето и как е изглеждал този паметен ден и следващите няколко, според разказа на нашия съгражданин и свидетел на събитията Жечо Павлев: „ОСВОБОЖДЕНИЕ? СЪН? Настава една голяма и рязка промяна. Шумен е свободен! Само съвременникът и преживелият този велик момент може да даде истински образ на невъобразимата радост, която обладава душата при такава промяна в положението да се видиш от ВЧЕРАШЕН РАЯ и подтиснат роб – СВОБОДЕН ГРАЖДАНИН на своя родна страна, на своя държава.“
Заедно с окупационните войски, в града пристигна и шефът на новата власт – капитан Недзведски. Той отправи нареждане да се съберат градските първенци в читалище „Архангел Михаил” и си изберат подходящи за новата власт хора, по всички клонове на управлението. След дълги съвещания, събранието на първенците в читалището завършва успешно своята задача. Урежда се на първо място управата на града – общинската власт. Посочени и признати са: кмет на града – Ради Железов Гьокчеренли, помощници – Никола Българов и Никола Попов, а за секретар Никола Ранчев – опълченец.
Нека днес отново сведем глава пред подвига на Апостола на свободата Васил Левски и пред паметта на всички наши предци и герои, които посветиха себе си на Отечеството!
Слово на гл. ас. д-р Милена Георгиева – от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски” и Регионален исторически музей – Шумен, отдел „История на българския народ ХV – ХIХ век”.
