Делегация от далечна Якутия прие в кабинета си днес кметът Любомир Христов

Общото и различното в бита и духовността на българския и якутския народ беше основната тема на разговора с гостите от Далечния Изток. И се оказа, че общото никак не е малко, а това което особено силно ни свързва е общата писменост. Повод за посещението на гостите от бреговете на река Лена в България е откриването на бюст паметника на именития якутски писател, просветител, философ и ясновидец Ексекулеех Елексей. Официалното откриване ще извърши внучката на писателя Лариса Кулаковская-Велисавлевич, която е омъжена и живее в Сърбия. Делегацията беше водена от първия заместник министър по въпросите на външната политика Владимир Николаевич Васильев. В своето обръщение към кмета якутския политик каза, че всички полезни международни контакти тръгват от културните връзки, а те по естествен път водят след себе си и икономическите. Представителят на якутските медии Прокопий Бубякин изтъкна, че общото между нашите народи е това, че и якутите като българите почитат своите велики личности. Той подари на кмета Любомир Христов гранитна паметна плоча на бележития якутски писател. Особено трогателни бяха думите на проф. Прасковья Сивцева-Максимова , директор Института „А. Е. Кулаковски“ – тя каза в техния институт се преподава и изучава български, че те много добре знаят, че българите са дали на света кирилицата и че якутите са ни много благодарни за това.
Цялото творчество на Ексекулеех Елексей, както и личната му кореспонденция е на кирилица, макар че за жалост той не доживява въвеждането и като официална писменост в Якутия. „Ние сме много развълнувани от факта, че бюст-паметникът на твореца ще бъде поставен на българска земя“ – завърши проф. Сивцева-Максимова.
Представителят на местната власт Степан Степанович Соров – кмет на малка якутска община изяви желание за побратимяване с Шумен. „Нашите сънародници почиват на Черно море, така че въпреки разстоянията в хиляди километри за нас България винаги е била много близо“ – сподели със своя шуменски колега Степан Соров.

Skip to content